Сребърна илюзия 409:1: как хартиените сделки тласкат цената към $13,780
- Dinko Petrov
- 27.07
- време за четене: 4 мин.
Актуализирано: 27.09
В редица анализи и онлайн мрежи циркулира твърдението 409:1 – т.е. че има 409 пъти повече „хартиено“ сребро (фючърси, опции, ETF и други деривати) отколкото наличен физически метал.
Действително, пазарните данни сочат крайно големи дисбаланси между хартията и металния запас. Например, скорошни проучвания изчисляват съотношение около 378:1. На практика почти 99.99% от договорите на COMEX се уреждат в кеш, а не с реално сребро. Това означава, че на всеки 1 унция физическо сребро отговарят десетки, дори стотици контракта “на хартия”. Някои изчисления стигат до умопомрачителната стойност $13,780/унция при „пълна“ доставка на бумажните договори. Всъщност, това е просто умножение на текущата цена ($34) по 409. Това е груба проекция, но илюстрира накъде би трябвало да се движи цената, ако всички купувачи едновременно поискаха истинското сребро. Цената от над $13 хил. щеше да уравновеси огромното търсене. Важното е, че балансът е тотално изкривен: хартиената страна на пазара изглежда неограничена, докато физическите запаси стигат само за малко повече от ръстове.
Манипулация и големите играчи
Някои наблюдатели твърдят, че манипулация стои зад този дисбаланс. Големи финансови институции (булионни банки) и играчи с привилегирован достъп до пазара често се обвиняват, че задържат цената на среброто умишлено ниска. Такова твърдение не е съвсем без основание. През 2020 г. JPMorgan Chase се призна за виновен и плати рекордните $920 млн. за нелегални практики (spoofing) на пазарите на злато и сребро. Този случай със сигурност вдъхва страх на дилърите. Наблюдението, че хартиените договори на срeбърния пазар надвишават физическите 378 до 1 (според пазарните данни от 2025 г.), обяснява защо понякога дребна сделка или внезапно търсене може да доведе до големи скокове или спадове на цената.
Познат е и изразът на Дейвид Морган (основател на Silver-Institute), който описва COMEX като „казино“, където банкътата (берзата) започва да изчерпва чиповете си. По негови думи едва 0.01% от фючърсите реално се доставят като метала – останалите се разплащат в кеш. Затова при всяко напрежение физическите запаси намаляват, което води до премия за истинско сребро, докато през това време „хартиените“ субекти залагат на спада на цената. Именно тази комбинация – масивни къси позиции, огромна хартия и стократно малко физическо покритие – поражда подозрения за координирано спиране или сринаване на пазара от водещи инвеститори.
Доверие във фиатната система
Настоящият дисбаланс на пазара на сребро не може да се отдели от общата криза на доверието във фиатните валути. Държавните дългове бързо се увеличават, а централните банки отпечатват пари. Този факт кара все повече хора да се съмняват в здравината на паричната система. Например, през 2025 г. дългът на САЩ надхвърля $35 трилиона, а инфлацията остава трайно над 5%. Подобни цифри подкопават вярата в долара и другите валути и тласкат инвеститорите към защитни активи. Държави и щати дори започват да приемат закони за “твърди пари”, облекчаващи търговията със злато и сребро. Макар и златото да е далеч по-популярно като резерв, растящата инфлация и дълг карат централните банки и пенсионни фондове да диверсифицират. Глобалната картина е показателна: централните банки притежават над 35 хиляди тона злато (около 20% от цялото изкопано) и почти не държат сребро. Това подчертава статута на златото като истински „алтернативен“ платежен инструмент. Според Световния златен съвет, златото изпълнява ролята на „алтернатива на хартиените пари“, особено когато доверието във фиатната валута се срива. В тези условия даже само очакването за разрив между валута и активи засилва търсенето на благородни метали – една тенденция, която наблюдаваме през последните години.
Злато и сребро като спасителни активи
Исторически, златото и среброто се възприемат като убежище при кризи. Институционалните инвеститори често ги включват в портфейлите си за „финансово осигуряване“. Например, през 2024 г. златото отбеляза 65% ръст до рекордните $3,300/унция – известен пример как при глобална несигурност цената на благородния метал излита. Паралелно и среброто поскъпна силно: към средата на 2025 г. то е нараснало с над 20%, отразявайки изчерпаното предлагане и нарасналото търсене в индустрията (фотоволтаици, електроника и др.). В кризисни времена монетите и кюлчетата се търсят масово, докато „хартиеното“ сребро губи стойност. С всеки удар на финансова паника физическите запаси в хазната (като тези на снимката) се топят, а цената им по пазарите рязко се покачва. Това е природен закон на търсенето и предлагането: ако доверието в системата се срути, остава само истинското злато и сребро, а не някакви непокрити бонове.
Срив на доверието: последствия
Какво би станало, ако доверието на потребителите и институциите в текущата система рухне? При пълен финансов срив хартиените инструменти ще се обезценят. Щом кредити и деривати нямат физическа стойност, реалното злато и сребро биха определили цените на всичко останало. Тогава текущият дисбаланс (многократно повече хартиено сребро от налично) ще се обърне. Цената на кюлчетата може да се покачи драстично, докато договорите, останали без актив, струват почти нищо. Историята помни подобни събития. Например, през 1980 г. семейство Хънт се опита да „отгледа“ цената на среброто, купувайки около 1/3 от световната частна наличност, и за кратко цената скочи с 713%. Въпреки че този опит приключи с катастрофа за самите тях, той ясно показва колко мощно може да реагира малкият прираст на физическо търсене при изключителни обстоятелства.
Днес такива сценарии звучат като научна фантастика, но разгръщането им не е невъзможно. Изводът е, че докато финансовата система изглежда стабилна, фонът под нея е крехък. Хартиените деривати в металите излизат далеч извън нормите за „балансиран“ пазар. С намаляване на вербовката в достоверността на парите, златото и среброто неизменно ще възстановят ролята си на глобална валута и убежище. За инвеститорите е важно да разберат разликата: хартиеното сребро живее от обещания, а физическото е истинската стойност. В крайна сметка, пазарите винаги се ориентират към реалното. Когато „хартиеното“ се изпари, останалото ще бъде кюлчето и монетите.
Коментари